Живял някога един богаташ. Кой каквото спечелел, на него го отнасял на съхранение.
   В същия град живеел и един беден работник.
   Петнадесет години се трудил той, глава не вдигал от работа и успял да събере копейка по копейка двеста рубли.
   „Може да изгубя или да изхарча парите, докато дойде време да се върна при жена си и децата. По-добре да ги занеса на този богаташ и да ги оставя у него на съхранение“ — помислил си сиромахът и занесъл на богаташа своите двеста рубли.
   Дошло време работникът да се прибере в къщи при домашните си. Отишъл той при богаташа и го помолил да му върне парите.
   — Какви пари, кога си ми давал ти пари? — извикал сърдито богаташът. — Махай се оттук!
   Дълго му се молил сиромахът:
   — Смили се над мене и над семейството ми! От глад ще умрем, съжали ни, върни ми парите!
   Ала всичко било напразно.
   Изгонил го богаташът с празни ръце.
   Върви сиромахът по улицата и плаче.
   В същия град живеела една много умна и добра жена.
   Видяла тя сиромаха, че плаче, повикала го и го попитала:
   — Защо плачеш, нещастни човече?
   — Бях си спестил с тежък труд двеста рубли и ги дадох на един богаташ да ми ги пази. Сега той отказва да ги върне и отгоре на това ме наби и изпъди.
   Жената го посъветвала:
   — Аз ще отида при този богаташ и ще му занеса различни скъпоценности, уж че искам да му ги оставя на съхранение. Щом развържа бохчичката, ти влез и си поискай парите.
   После тя заръчала на слугата си:
   — Щом богаташът върне парите на този човек, ти се втурни в стаята и извикай: „Елате си бърже в къщи, господарят се завърна!“
   Събрала тя всичко по-ценно, което имала, вързала го в една бохчичка и тръгнала към къщата на богаташа.
   Влязла вътре и му казала:
   — Мъжът ми отсъствува за дълго от къщи, а аз се страхувам да не ме нападнат разбойници и затова искам да ти оставя това на съхранение.
   Щом развързала тя бохчичката и показала на богаташа какво носи, в стаята влязъл работникът и почнал да го моли:
   — Върни ми, моля ти се, двестата рубли, които ти бях оставил на съхранение!
   Богаташът си помислил: „Ако не му дам парите, жената няма да ми се довери и ще си отнесе обратно това богатство“.
   — Вземи ги, синко, защо ми са твоите пари — казал той, извадил парите на сиромаха и му ги дал.
   Взел работникът парите си и тъкмо почнал да ги брои, в стаята се втурнал слугата на жената и извикал:
   — Господарке, ела си бърже в къщи, господарят си дойде!
   — Ах — извикала жената и завързала пак скъпоценностите си в бохчичката. — После ще ги донеса, сега трябва да бягам в къщи!
   Сиромахът от радост разперил ръце и почнал да играе в стаята; плеснала ръце и жената и също заиграла; след нея заиграл и богаташът.
   — Какво се разиграхте всички?! — попитал слугата.
   — Сиромахът играе, защото си получи обратно парите, аз играя, защото мъжът ми, когото отдавна не съм виждала, се е завърнал, но ти защо играеш? — попитала жената богаташа.
   — Аз пък играя, защото такава проста жена като тебе успя да ме надхитри! — отвърнал богаташът.