Ледерийската империя се сгромолясва под бремето на покварата и егоизма. Обкръжен от ласкатели и агенти на своя коварен канцлер, император Рулад Сенгар потъва в бездната на лудостта. Около него гъмжи от заговори. Имперската тайна полиция провежда кампания на терор срещу собствения си народ. Блудният, прозиращ надалече бог, внезапно е ослепял за бъдещето. Подушили хаос, страховити сили прииждат от всички страни.
Стивън Ериксън е археолог и антрополог. Дебютният му роман „Лунните градини“ беляза началната глава на епическата поредица „Малазанска Книга на мъртвите“, призната за една от най-значителните творби в жанра фентъзи за това хилядолетие.
Въстанието на Седемте града е потушено. Ша’ик е мъртва. Останала е една последна въстаническа сила, окопана в град Ю’Гатан и под фанатичното командване на Леоман от клана Флейлс (Вършачите). Възможната предстояща обсада на древната крепост безпокои изтощената от битки Четиринадесета армия на Малаз.Но другаде сили на много по-грандиозен конфликт правят началните си ходове. Сакатият бог е получил място в пантеона, назрява схизма и трябва да се изберат страни. Каквото и да реши всеки от боговете, основните правила са променени невъзвратимо и ужасяващо и първата кръв, която ще се пролее, ще е в света на смъртните.Свят с множество действащи лица с ярки характери, познати и нови, сред които — Хеборик Призрачните ръце, обсебената от бог Апсалар, Кътър, някогашен крадец и настоящ убиец, необикновеният воин Карса Орлонг и двамата странници Икариум и Маппо — всеки преследващ такава съдба, каквато могат да сътворят със собствените си ръце. Ала сега, когато ножовете са извадени от каниите, боговете не са склонни на доброта. Ще има война, война в небесата. А нейният залог? Нищо по-малко от самото съществуване… На болгарском языке
Империята Малазан кипи от размирици, обезкървена от непрестанни войни, жестоки вътрешни борби и кървави сблъсъци със страховития Аномандър Рейк, господаря на Лунния къс и неговите Тайст Андий. Дори калените в кръвопролития имперски легиони жадуват за отдих. Но въпреки всичко властта на императрица Ласийн, наложена от нейните всяващи ужас убийци на „Нокътя“, остава абсолютна.За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…Сложно, предизвикателно… силата на Ериксън е в пълнокръвните му характери и в способността му да сътвори свят точно толкова заплетен и жесток, колкото е и собствения ни свят.Дж. В. Джоунс, SFX
Във война губи всеки. Тази жестока истина може да се види в очите на всеки войник във всеки свят…Последната велика армия на Малазанската империя е решена да даде последен дързък отпор в името на изкуплението. Но може ли подвизите да са героични, когато няма кой да свидетелства за тях?И може ли нещо, което не е видяно, завинаги да промени света? Съдбите никога не са прости, истините никога не са еднозначни, но едно е сигурно: времето не е на ничия страна. Защото Драконовата колода е разгадана, развихрена е страховита сила, непонятна и неустоима за никого…Дайте ми свят, в който всяко море крие рухнала Атлантида, всяка руина нашепва сказание, всеки прекършен меч е мълчаливо свидетелство за незнайни битки. Дайте ми, с други думи, фентъзи творбата на Стивън Ериксън… майстор на изгубени и забравени епохи, ваятел на епично фентъзи!Salon.com
Разбити жестоко от К’Чаин На’Рук, Ловците на кости тръгват в поход към Коланси, където ги очаква неизвестна съдба. Изтерзана от въпроси, армията е на ръба на бунта, но адюнкта Тавори е непреклонна. Остава един последен акт, стига да е по силите й, стига да може да задържи армията си сплотена, стига крехките съюзи, които е сключила, да устоят в това, което предстои. Жена без магически дарби, смятана за грубовата и невзрачна, Тавори Паран е решена да се опълчи на боговете… ако собствените й бойци да не я убият преди това.Другаде тримата Древни богове Килмандарос, Ерастас и Секул Лат се готвят да строшат оковите на Коурабас, дракона Отатарал, и да я освободят от вечния й затвор. Освободена, тя ще се превърне в сила за пълно унищожение и срещу която никой смъртен няма да може да устои. При портала на Старвалд Демелайн, Къщата Азат запечатала го, умира. Скоро ще дойдат Елейнт и на света отново ще има дракони.Така в една далечна земя, под едно равнодушно небе, започва последната, преломна глава в „Малазанска Книга на мъртвите“.
След десетилетни войни петте племена на Тайст Едур най-сетне са обединени под неумолимата власт на Краля-магьосник на Хирот. Но мирът е постигнат с ужасна цена — пакт, сключен с тайна сила, чиито мотиви в най-добрия случай са подозрителни, а в най-лошия — гибелни.На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
