Хорхе Букай отново ни изненадва, предлагайки този път на вниманието ни роман, в който основната тема е любовта и изграждането на взаимоотношенията в една двойка.Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка!Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.Аз с теб.Ти с мен.Аз със себе си.Ти със себе си.Ние със света.
Эта книга может стать волшебным путешествием. Надо только быть готовым к чуду.С каждой страницей — как в калейдоскопе — мир расцветает новыми красками и узорамиА нить, которая вышивает узор каждой притчи, сплетает картины и образы, которые могут изменить вашу жизнь.Стоит только захотеть услышать героев каждой притчи, остановиться на мгновение и задуматься: «Чего я хочу?» И книга ответит, как этого достичь.Как в настоящем путешествии, вы остановитесь, чтобы полюбоваться на открывшийся прекрасный пейзаж, и решите, куда хочется двигаться дальше. Каждая история этой книги способна помочь увидеть новые горизонты.Здесь собраны истории для размышлений.Вам остается вместе с книгой подумать о чем-то своем.Перевод с испанского Н. И. Шестаковой.
Авторы романа приберегли для нас много сюрпризов и нестандартных ходов, но главная цель — вовсе не развлечь, а преобразить читателей, то есть нас с Вами.Роман о том, как расстаться с понятием об «идеальной паре», приняв себя и партнера такими, какие мы есть.Еще о том, как бороться с патологической ревностью, оставляя за любимым право на личное пространство. Как безболезненно расстаться с изжившими себя отношениями и многом-многом другом.Очень полезная книжка.
Какво трябва да направим, за да сме щастливи? Според Букай, за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси: Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си, да започваме отначало и по различен начин „всеки път, когато се наложи“.Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от античните митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични. На болгарском языке.
Писма до Клаудия Зад маските и илюзиите Array Хорхе Букай Букай отново ни повежда на приказно пътешествие — към дебрите на собствената ни душа. Какво ще срещнем? Кого ще видим? Страшно ли ще е приключението? Или просто вълшебно? Е, това тепърва ще разберем. Но несъмнено ние никога вече няма да сме същите.
„Приказки за размисъл“ е сборник от истории, някои от които съвсем ежедневни, други — със силен притчов елемент. Те изследват отделни страни на човешката природа, различни човешки слабости. Основни теми са любовта, омразата, приятелството, зависимостта от другите и същевременно невъзможността да живеем без тях. Интересното при всички тези истории е неочакваният им край. Целта на автора е не да дава готови отговори на житейски дилеми, а да провокира към размисъл. Мъдростта се постига само като се извърви трънливият път на самопознанието, но Хорхе Букай сътворява за нас магия: четейки тези „приказки“, ние леко, почти неусетно стигаме до дълбоки прозрения за човешката природа и собствената си същност.
