Историческую основу романа «Пан Володыёвский» (1888 г.) польского писателя Генрика Сенкевича (1846–1916) составляет война Речи Посполитой с Османской империей в XVII веке. Центральной фигурой романа является польский шляхтич Володыёвский, виртуозный фехтовальщик, умеющий постоять за свою любовь и честь.
Михась Печерица - рядовой третьей роты - не чуял под собой ног. Он шел по родным местам, шел на запад. Тяжело было видеть разоренные города и села Белоруссии. Но враг, разгромленный под Витебском, Бобруйском и восточнее Минска, бежит без оглядки, и впереди ждет Михася родной дом.
Стоял жаркий июль 1944 года. Солдаты третьей роты, вытянувшись в две длинные цепочки, устало брели по обочинам проселочной, но очень оживленной дороги. Дорога стелилась меж полей, зеленевших сорняками и редкими посевами. По ней катились повозки полкового обоза; проезжали, надрывно гудя, требуя, чтобы обозники уступали дорогу, грузовики.
На цената на всичко младата и красива Беки Шарп решава да стане част от висшите кръгове на английското общество. Надарена с много хитрост и чар, използвайки всеки мъж, изпречил се на пътя й, младата жена успява да се домогне до така желаните власт и пари. Но на каква цена? Дали всички лъжи и измами, на които подлага хората, цялата хитрост и амбиция си струват за да се превърне в част от фалшивия блясък на богатите и преуспелите?С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?» На болгарском языке.